Планирането и проектирането на асфалтови настилки е основна предварителна стъпка в пътното инженерство, която директно определя носещата-способност на пътя, експлоатационния живот и безопасността на движението. Схемата за научен дизайн изисква цялостно разглеждане на множество фактори, включително търсене на трафик, условия на околната среда и свойства на материала. Чрез систематични изчисления на параметрите и оптимизиране на схемата, той осигурява точна основа за последващо изграждане. Неговата основна логика на дизайна се върти около „адаптиране към нуждите, осигуряване на издръжливост и съответствие с околната среда“, което може да се развие от следните ключови измерения:
Търсенето на трафик е основната основа за проектиране, което изисква прецизно съвпадение на параметрите на ефективността на настилката. Първо, мониторингът и прогнозирането на трафика се използват за определяне на средния дневен обем на трафика и трафика в пиковите-часове за различните пътни участъци. Тези данни служат като основен индикатор за проектиране на дебелината на настилката-колкото по-голям е обемът на трафика и колкото по-висок е делът на тежкотоварните-превозни средства, толкова по-дебели трябва да бъдат структурните слоеве на настилката, като се гарантира, че основата и повърхностните слоеве имат достатъчна устойчивост на умора. Едновременно с това трябва да се изберат подходящи материали въз основа на доминиращия тип превозно средство. Например, тежкотоварните-коридори за товарни превози изискват асфалт с висок-вискозитет и инертни материали с висока-якост за подобряване на устойчивостта на настилката на коловози и блъскане; второстепенните градски пътища могат да оптимизират съотношенията на материалите, като същевременно отговарят на стандартите, балансират икономичността и практичността.
Приспособимостта към климата и околната среда са решаващи съображения за проектиране, които пряко влияят върху издръжливостта на настилката. В райони с високи-температури високо{2}}температурната стабилност на асфалтовите смеси трябва да бъде значително подобрена, за да се предотврати омекване и образуване на коловози през лятото. В студените райони устойчивостта на материалите към напукване при ниски-температури трябва да бъде подсилена, за да се намали напукването на настилката, причинено от циклите на замръзване-размразяване през зимата. В дъждовни или влажни райони дизайнът на дренажната структура на настилката трябва да бъде оптимизиран и трябва да се изберат асфалтови материали със силна устойчивост на увреждане от вода, за да се предотврати инфилтрацията на дъждовна вода, водеща до омекване на основния слой и разцепване на настилката.
Структурата на настилката и изискванията за ефективност са-основните принципи на проектиране. Проектът трябва ясно да дефинира техническите стандарти на всеки структурен слой на настилката (повърхностен слой, основен слой, подосновен слой), за да се осигури плътно междуслойно свързване и цялостна стабилност на-носещата система. По отношение на-носещата способност, стойността на проектната деформация на настилката трябва да се изчисли чрез тестове за натоварване, за да се гарантира, че настилката може да издържи натоварването на превозното средство за дълъг период от време без постоянна деформация. Едновременно с това изискванията за издръжливост и експлоатационен живот трябва да бъдат ясно дефинирани въз основа на нивото на пътя. Основните пътища като общински магистрали и магистрали обикновено изискват експлоатационен живот от 15-20 години. Дизайнът трябва да подобри устойчивостта срещу стареене и износване чрез подобрения на материалите и структурно укрепване, за да се намалят по-късните разходи за поддръжка.
В обобщение, планирането и проектирането на асфалтови настилки трябва да постигне точно съответствие между търсенето на трафик, условията на околната среда и структурните характеристики. Чрез много{1}}изчерпателно разглеждане и научно изчисление може да се създаде основа за пътно инженерство, която комбинира безопасност, издръжливост и икономичност.